Камен Бряг – дъх на мокра пръст от полето и морска сол

ЕДИН РАЗКАЗ НА ШАРЕНА СОЛ (sharenasol.snimka.bg)
ЗА КОНКУРСА НА СП.ОДИСЕЙ

Септемврийски звезди обсипват небето. Нощният влак София – Варна леко ни полюшва докато се опитвам да събера сили за предстоящия ден. Върховете на дърветата се обагрят в златисто предвещавайки топлия ден. Скоро ще бъдем във Варна. Пътуваме към Тюленово.

Искаме да видим морето и скалите, прословутите места за Джулай морнинг.
От Каварна хващаме автобус за Шабла, тъй като се оказва че автобус до Камен бряг и Тюленово директен няма. Пред нас се ширва дружелюбното Добруджанско поле, а вятърните мелници меланхолично отмерват поривите на вятъра.

Митко като горд млад инженер обяснява как действат вятърните мелници и че държавата плаща допълнително пари, за да се изкупува токa, произведен от тях. Раздрънкато бусче ни оставя в началото на малко селце и оттук ни предстоят десетина километра пеша до морският бряг и Тюленово.
Вървим си ние, аз си пея, той ме имитира и ни е весело на душите. Небето ни се въси с меки топли облаци и леко ръми. Мирише на мокра прах, пръст от полето и морска сол.

Решаваме да си спрем някоя кола, защото скоро ще се смрачи. Единствената кола, която се задава, ни спира и се оказва пълна с румънци катерачи, вегетарианци и растафари. Качват ни в колата и на развален английски предлагат грозде и обясняват, че са чули за скалите на Тюленово и Камен бряг от техни приятели катерачи. Живеят в дупки в самата скала в спалните си чували и вечер се приспиват от прибоя.

Веселата групичка ни оставя досами брега, откъдето ни посочват тревистата пътечка по която да стигнем до Камен бряг. По-късно един пътешественик ни разказва как по тази пътечка е стигал неведнъж нос Калиакра и после минавал по Емине – Ком(наобратно Laughing).

Стигам до ръба на скалата и дъхът ми спира. Далече долу вълните се разбиват в черноморската скала, и така докъдето погледът ти стигне. Няма как да слезеш до долу, толкова е могъщо и страховито.

Тръгваме по пътеката, която се вие по линията на крайморската скала. На няколко места се виждат опънати палатки. Стигаме даже до най-голямото „находище“ на петрол у нас – едно варелче от което едва прокапва черното злато. За да си го представите – вдясно – равно голо поле с треволяци тук-там и някое и друго оголено дръвче. Зад него – разкошен залез. Вляво – пропаст и кънтящо море някъде далече долу.
По средата на пътеката точно между Тюленово и Камен бряг откриваме дупка в земята, от която се влиза в цял „апартамент“ в скалата. И на други места срещаме такива скали, обитаеми от отшелници и авантюристи през лятото, но това тук си е цял уреден дом. Има си стълба, за да слезем до него, отделни дупки стигащи до няколко метра навътре в скалата и следи от огнища, остатъци от свещи по стените и чубрица и сол оставени за бъдещо ползване. И от четирите стени едната е морето. Гърмящо, упояващо, разкошно. Каква романтика и необичайно живеене предлага този скален дом!
Завидях на хората живели тук.

Почти се е стъмнило и звездите са безброй пъти повече отколкото в града. Като че някой е разпръснал пудра захар върху боровинков сироп. Една бабка ни приютява за през ноща срещу 24 лева плюс мекици за закуска. Чиста стая, пълна със спомени от детството на деца и внуци, не идвали насам от месеци. Рано ни е още да спим обаче. Отиваме до „огънчето“ – от естествения природен газ, извиращ от земята, са прекарали тръба и се получава естествено огнище, което гори постоянно.

Там срещаме и Пътешественика. Съжителства си там с Философа с палатки на разстояние на 50 метра една от друга и си е там вече половин лято. В началото ни гледа неодобрително, но после се разприказва. Разказва как обича да пътува, ама хипарски, на стоп, и е обиколил Европа и половин Азия. Може и да не е вярно, но ми дава якето си и прави боб пред очите ни. Разказва ни за живота си и си и готви сръчно и старателно. Носи си и си ди плеър и си слуша една странна музика, малко като индийско кънтри. Хубаво е. Идва и Философа (студент по философия в Софийския) и разправя как не му се прибира в София сред хората. Но, трябвало да се връща. Бил 40 дни тук вече, къпе се в морето, купува си продукти от селяните. И двамата ловят риби и раци с харпуни. Шашнах се. Работя по 8 часа на компютър на ден, живея в друг свят. Като че ли…

Огънчето било преместено от ръба на скалата, където било преди, защото имало немалко смъртни случаи на подпийнали мераклии за барбекю. Надгробни плочи отбелязват и местата откъдето нещастни влюбени са се хвърлили. На едно място момичето пада без да иска, момчето се хвърля след нея няколко дни по-късно. Хапнахме от боба (много вкусен).

В Камен Бряг има две кръчми и нито едната не ми хареса, някак, не бяха вкусни. Кашкавал пане и подобни. Странно… по нататък ни казаха, че има ферма за миди, но гастрономическите изживявания не ни бяха и цел.
Сутринта ме боли навсякъде от пружиненото легло което делим с Митко. Кога станах толкова изнежена? Като дете нямах проблем да спя на пружинено легло, беше си като в лодка.

От сутринта се усеща, че денят ще е горещ. Закусваме мекиците, вкусни и мазни. Градината на бабата пращи от тежки домати, а асмата се е надвесила над масата и ни примамва със сянката и гроздовете си.
По-късно тръгваме пеш към резервата Яйлата, на километър пеш от селото. Километър, но тежко се диша под горещото слънце, близо обяд е. Асфалта се е нажежил и с пустото поле което ни заобикаля се чувствам като накрай света. Спира, да ни вземе младеж, летуващ на Албена, скучно му било там и решил да се поразтъпче. В колата му се чувствам като в българските филми от осемдесетте – моряшката му шапка, дрънкулките по огедалото за обратно виждане. Радвам се че се намери кой да ни вземе.

Яйлата е резерват. Има си входна такса и картички. Има си древна римска крепост и винарна. Но най-важното – има невероятни гледки и нудистки плаж, скътан между скалите. За да стигнем до долу, се пързаляме и катерим по скали и камънаци. Няколко, печащи се долу, ни правят компания. Хората лежат по големи каменни плочи. Събличам се и аз, да се къпя, но ми се вижда твърде страховито да вляза във водата. Просто си седим с Митко на две малки скали, стърчащи над водата, боли ме от ръбовете им и си ме залива детинско удоволствие като ме застигне някоя вълна. Голо момиче се бореше с вълните и най-накрая успя да се изкатери по хлъзгавите скали. Докато се чудя как не я страх, виждам гмуркачите в далечината. Скачат от 5 метрова скала и плуват навътре. Завиждам им за смелостта, но съм и доволна съм от малката си скала.

След плажа с мъка се отделих от красотата на брега. Купих си буркан мед и хапвайки от него, размишлявах. Чакаше ни дълъг път назад. Усещането че съм се докоснала към нещо огромно и различно дълго не ме напусна. Животът на хората от Тюленово и Камен бряг изглежда така нормален, и все пак отблясъците на морето се усещат навсякъде – и в дворовете, и по улиците и в лицата на старите хора. И все пак, искаше ми се вече да си ида вкъщи. Страшно място като от легенда.

Един коментар по “Камен Бряг – дъх на мокра пръст от полето и морска сол”

  1. Петьо от Плевен написа:

    „Вървим си ние, аз си пея, той ме имитира и ни е весело на душите. Небето ни се въси с меки топли облаци и леко ръми. Мирише на мокра прах, пръст от полето и морска сол.“

    Много, много хубаво написано! Искам да го усетя на живо…

Коментирай