Моят Камен бряг – стихове на Весислава Савова
И ето, че съм пак на камъка.
Така живителен, със пръски от море.
Надмогнал по величие и замъка,
във който старата жена съдба плете.
От камък е брега, но истински.
Духът издига се високо. Високо!
Тук толкоз светове са се измислили,
че дъното е близко, та макар дълбоко.
От водорасли е леглото ми –
на него тюлени били са родени.
Тук болката разбита е на атоми,
отива си, от светлината ранена.
12 - 12 - 2010 в 20:06
Приемам препечатването на стихотворението ми в този сайт като комплимент. Никога няма достатъчно думи за Камен бряг. Дори сега, когато емоцията се е поуталожила, не го намирам за достатъчно. Камен бряг е усещане, не думи.
13 - 12 - 2010 в 09:55
Разбира се че е комплимент – изразила сте това което много от нас чувстват но не могат да го опишат с думи 🙂
29 - 04 - 2011 в 13:56
Хубаво щеше да бъде и стиховете да бяха добри, защото Камен бряг заслужава повече, поетесо…
10 - 05 - 2011 в 15:15
Не мисля че ако на вас стиховете не са ви харесали това трябва да важи за всички. Ако се смятате за по добър поет моля ….
20 - 05 - 2011 в 08:55
Господин Петров!
Благодаря Ви за критиката, но стихотворението е избрано и препечатано от сайта на Камен бряг. Никога не съм се наричала „поетеса“.
Поздрави!