Моят Камен бряг – стихове на Весислава Савова

И ето, че съм пак на камъка.
Така живителен, със пръски от море.
Надмогнал по величие и замъка,
във който старата жена съдба плете.

От камък е брега, но истински.
Духът издига се високо. Високо!
Тук толкоз светове са се измислили,
че дъното е близко, та макар дълбоко.

От водорасли е леглото ми –
на него тюлени били са родени.
Тук болката разбита е на атоми,
отива си, от светлината ранена.

5 коментара по “Моят Камен бряг – стихове на Весислава Савова”

  1. Весислава Савова написа:

    Приемам препечатването на стихотворението ми в този сайт като комплимент. Никога няма достатъчно думи за Камен бряг. Дори сега, когато емоцията се е поуталожила, не го намирам за достатъчно. Камен бряг е усещане, не думи.

  2. admin написа:

    Разбира се че е комплимент – изразила сте това което много от нас чувстват но не могат да го опишат с думи 🙂

  3. Камен Петров написа:

    Хубаво щеше да бъде и стиховете да бяха добри, защото Камен бряг заслужава повече, поетесо…

  4. admin написа:

    Не мисля че ако на вас стиховете не са ви харесали това трябва да важи за всички. Ако се смятате за по добър поет моля ….

  5. Весислава Савова написа:

    Господин Петров!
    Благодаря Ви за критиката, но стихотворението е избрано и препечатано от сайта на Камен бряг. Никога не съм се наричала „поетеса“.
    Поздрави!

Коментирай