Дивата прелест на Камен Бряг

Мария Николова Желязкова
от пътеписа и за конкурса за сп.Одисей

Посока – Камен бряг! Неговата дива прелест се разчу през 1999 година – покрай пълното слънчево затъмнение, когато много хора се изсипаха накуп да го наблюдават именно оттам. Слава богу – той не можа да се превърне в хит за масовата публика, защото просто не става за масова консумация… Тук брегът е суров. Поглеждаш надолу от ръба на платото и дъхът ти секва. Грохотът е преизподен, гледката е величествена, скалите са стръмни, шуплести, побелели от разбита морска пяна… До каменните плочи в ниското се слиза по опасна стръмна пътечка, а и там е само за опитни гмурци и плувци, защото който не познава “стъпките” за влизане и излизане от морето, може да бъде блъснат и пребит от удара на вълните в скалата. При по-спокойно време пишман-плувците, слезли до долу, могат да се плацикат в “джакузи”-то – обграден от скали и постоянно заливащи го вълни миниатюрен “басейн”. Не и в дни като този обаче…

Жегата горе, на платото, обикновено е изнурителна, а пейзажът се състои от оскъдна степна растителност, тръни, див чесън, камъняк и гущери – в противовес – омайното, недосегаемо синьо долу, в ниското… Около “Огънчето”- младежи, палатки, самари, китарен звън… На ръба на урвата – пъстро облечени кришнари, бръснати глави, дълги, шарени роби… Разпръснати тук-таме – по един, по двама… Медитират в поза лотoс. Лежат по гръб с глави и рамене, надвесени над пропастта. Пушат. Не вдигат шум. Една от девойките, гола до кръста, с разпусната върху гърдите дълга коса свири на инструмент, наподобяващ флейта. Звукът е ефирен, замечтан и самотен. Съчетава се с грохота. Камен бряг! Това е…

До черния път, водещ към Яйлата, в края на селото – бетонна площадка с контейнер за боклук. Няма да видите и един фас по платото. Хората, които идват тук, каквито и откачалки да са, знаят къде се намира контейнерът и за какво е поставен!

За обяд отмаряме в кръчмата. Няма да казвам коя от общо двете в селото, за да не й правя реклама. Те – хората, които си ходят на Камен бряг – знаят коя… Най-вкусната рибена чорба! А не е като да не съм опитвала вкусна рибена чорба през последните дни… Защото, ако съм пропуснала да отбележа, в кръчмите из община Каварна (градския плаж, с.Българево, Дълбока и др.) се приготвя страхотна рибена чорба. Навсякъде с характерно подправена саламурика, която освен задължителните лющян(дивисил бел.ред), чесън и лют червен пипер, може да съдържа още един господ знае какви тайни и незнайни подправки… Е, тази в Камен бряг е направо забележителна! И чорбата (приготвя се от пресен, дребен улов, поне няколко различни вида), и саламуриката – притежава вълшебен аромат, за който подозирам дивия чесън из платото… Слушаме Ерик Клептън и Гари Мур, търкаме уморени телеса върху покрити със селски черги пейки под потънал в зеленина навес, наслаждаваме се на пъстра цветна градина, в компанията на още няколко маси – млади хора, гмуркачи – спортисти по подводен риболов, авантюристи, дрипави романтици, мечтатели на средна възраст като нас… Шарено. Камен бряг.

Може да се разказва още много – за Калиакра, Дълбока, Русалка, Яйлата, Топола…, за антична и средновековна история, за третото Българско царство…, но това е работа за историците. Аз ще завърша с хората. Типични добруджанци, работливи, търпеливи, отдадени на земята и на труда си. Близостта с морето не ги е покварила, защото за тях то е просто един от обектите на труда им. Тук не вирее типичното за курортите печалбарство. Кръчмите са народни, храната е вкусна и истинска, а да си турист не означава нищо по-специално – чувстваш се просто като човек сред хора, а не като обект на алчен курортен бизнес.

Коментирай