По думите на Живков по този начин се застрашава екологията в района. Освен това тези останки биха служили идеално на начинаещите водолази. Те се намират на малка дълбочина, до 7 метра, което не изисква по-специална подготовка, за да се разгледат. На това ниво могат да бъдат разглеждани дори и от гмуркачи с въоръжение само с шнорхел и маска, твърдят експертите. Някои от водолазите се притесняват да влизат в цели кораби и предпочитат да правят оглед именно на подобни останки, които са на фрагменти. Мястото е идеално за подводни турове, твърди Живков, защото освен развалини от кораби то съчетава и хубава атмосфера с много подводни скали и пещери.
За съжаление у нас това вместо да се оползотворява и носи печалби както на туроператорските фирми, така и на държавата, е оставено на произвола на съдбата. Владимир Живков направи паралел с политиката в останалите морски държави, където останките се експлоатират доста умело за туристически цели. По думите му едноседмично гмуркане край някой от потъналите кораби в Египет не може да ти излезе по-малко от 1000-1500 евро. Около кораба се събират 7-8 лодки с по 15 души на борда. В Малта например властите са решили до толкова да стимулират развитието на този вид туризъм, че не само не се разрешава ваденето на подводни останки, ами и допълнително се потапят неизползваеми кораби, коментира още водолазът.

Няма нито един глобен!

В момента съгласно Кодекса на търговското корабоплаване изваждането на потънало имущество може да се раздели на 3 варианта, отбеляза шефът на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ – Варна, кап. Валентин Енчев. При първия, когато имуществото е потънало преди не повече от година, собственикът има правото да заяви, че иска да си го прибере от дъното. В случая, когато то е заплаха за околната среда, ИАМА има задължена да го извади, независимо дали собственикът му е уточнен, или не. В последния обаче, когато останките са потънали преди много години и при тях няма претенции за собственост, и всеки, който им посегне без необходимите разрешения, подлежи на санкции. Изваждането на подобни останки става единствено след разрешение от областния управител, а ИАМА съгласува технологичен план на операцията във връзка с опазването на околната среда.
И към ден-днешен в ИАМА няма написан нито един акт на мародери. Средно веднъж на две седмици във ведомството се получавали сигнали за набези над останки от потънали кораби, всички обаче били само устни, и то доста след като цялата акция е приключила. Наблюденията на Енчев са, че с подобна дейност се занимават предимно роми. Те обаче не можели да си попълнят необходимата документация и затова действали без разрешения.

Легализират разграбването на подводните атракции

Изпълнителна агенция „Морска администрация” е на път да легализира разчистването на българското крайбрежие от атракциите за водолазите. Ведомството е предложило наредба за изваждане на потънало имущество, която регламентира именно останките от кораби. Целта на нормативния акт е да попълним една дупка в законодателството, коментира шефът на ИАМА Сергей Църнаклийски. По думите му по родното крайбрежие има много потънали плавателни съдове, за които никой няма претенции и които пречат на корабоплаването. Обикновено за разчистването им пари се дават от държавата. Тепърва ще се даде възможност на частните предприемачи, ако все пак си харесат нещо потънало в морето, легално да си го извадят. Това ще важи за онези кораби, за които Институтът по подводна археология даде становище, че те нямат археологическа стойност, поясни Църнаклийси. Освен това мераклията да си има стар потънал кораб ще трябва да гарантира, че ще финансира изцяло за своя сметка операцията и тя няма да застраши по никакъв начин екологичното равновесие в района.
Намерението на администрацията не беше посрещнато много радушно от водолазите. Според тях повече позитиви за държавата би донесло стимулирането на дайвинг туризма, отколкото елиминирането на естествените места за развитието му. „Всичко, което не пречи на корабоплаването и е на дъното на морето, е интересно и забавно за разглеждане”, отбеляза Живков.

Предлагат подялба на районите между клубовете

Вместо да се остават на произвола на съдбата, потъналите кораби да се разделят по райони между дайвинг клубовете в България. Така всеки ще има отговорност за определени останки и ще полага грижа за стопанисването им и опазването им от мародерски набези, предложи Живков. По този начин атракциите ще се запазят непокътнати, а и ще се осъществява много по-голям контрол върху случващото се в морето. Сега освен експедициите за скрап голям проблем за водолазите са и траловете. Използването им към момента е незаконно, макар напоследък да се чуват апели дори и от океанолози за легализирането им. Един трал обаче след себе си освен опустошена флора и фауна оставя и поврежда и евентуалните останки по дъното, които могат дори и да са с археологическа стойност.

Следи от обитателите в скалните домове остават – туристите с интерес разглеждат постланото със слама пещерно легло или огнището, явно използвано неотдавна в съседната “стая”. Няма обаче дори намек за боклук. В това отношение Камен бряг отдавна е в Европа – всеки турист, запалил цигара, разбира на мига: да се хвърли фас на земята е кощунство. Предупреждава го първият жител на селото, който забележи щракването на запалката. За найлонова торбичка в тревата пък и дума не може да става. Пазят си и птиците – тук твърдят, че са виждали дори колибри да пие вода по тъмно от цветята, а накацалите по жиците корморани са десетки, и огромните скакалци, които буквално се блъскат в лицата на несвикналите с размерите и скоростта им туристи.

Против любителите на пещерния живот обаче в Камен бряг не протестират, по-страшна им се струва перспективата някои новобогаташи да изкупят продаващите се парцели в селото и да вдигнат чалга палати край каменните брегове.

Източник: Вестник Стандарт

Ласка Ненова – The possible Travel
laskasjourneys.blogspot.com

От камък е брега, но истински.
Духът издига се високо. Високо!
Тук толкоз светове са се измислили,
че дъното е близко, та макар дълбоко.

От водорасли е леглото ми –
на него тюлени били са родени.
Тук болката разбита е на атоми,
отива си, от светлината ранена.

На север след Камен бряг и Тюленово, където има много подводни пещери, могат да се видят останки от кораби. Преди години в Шабла имаше режище за стари кораби. Затова на дъното може да се видят на сравнително неголяма дълбочина останки от такива, разказва Живко Букоров от водолазния клуб в Албена. Пак там, на север, в района на Шабла и Езерец има останки и от дървени кораби, които според някои са от ХVII-ХVIII в., но няма запазени цели корита на плавателни съдове, защото водата и времето са ги разрушили. Туристите могат да видят и потънала съветска подводница – на 22 м дълбочина пред нос Галата. Тя е от Втората световна война и е обявена за военно гробище. Край Шабла има и друга подводница, но военните са я запечатали и заварили люковете й, обяснява Букоров. Тя е в минно поле и всяко пускане на котва в района крие опасност, защото още има мини.

Ако сте начинаещ водолаз, е добре да започнете покоряването на морските дълбини с инструктор и след предварителна подготовка. На дълбочина от около 10-ина метра в Черно море могат да се видят зелени и останки от кафяви водорасли, дънни риби – барбуни, пасажи от други видове риби, обитаващи Черно море.

Ако ползвате водолазния център в Албена, еднократното гмуркане ще ви коства 60 лв. с още около 10-ина лв. за подводна фотография на разходката ви. Клубът предлага и пакети с по 2 и 4 гмуркания, като цената зависи от това, дали си имате екипировка, или ползвате такава на центъра. Задължително в цената влиза и транспорт до мястото за гмуркане.

Във водолазния  клуб на комплекс “Русалка” срещу 70 лв. ще получите пълна водолазна екипировка и инструктор, с който да се гмурне и огледа морското дъно. Ако решите да запечатате подводната разходка за спомен и да показвате на приятели, цената е 50 лв. както за видеофилм, така и за подводна фотография. Около 10 лв. на човек е придвижването с моторна лодка до мястото на гмуркането.

За сарматите и други древни народи стръмното крайбрежие, където Добруджанското плато пропада в Черно море, било „краят на света”. Те идвали тук от просторите на степите, за да се изправят пред безкрайния морски хоризонт, да положат в каменни гробове знатните си покойници и да извършат жертвоприношения в чест на боговете.

Ако застанеш до скалния некропол край село Камен бряг и се вгледаш в драматичната среща между сушата и водата, не е трудно да повярваш на легендата за ръба на света. Дори варовиците под краката ти са наречени от геолозите „сарматски”. Те са се образували преди около 12 милиона години в периферията на обширен морски басейн, чиито наследници са днешните Черно, Каспийско и Аралско морета.

„В тази част на някогашната област Малка Скития са пребивавали много народи – пояснява археологът Георги Кузманов. – Идвали са и сармати, но характерните за района вкопани гробници с каменна плоча отгоре са по-скоро готски. Такива могат да се видят и на полуостров Крим, където от III в. нататък е имало готско царство.” Според Кузманов никъде на Балканите няма погребения като тези в археологическия резерват „Яйлата” и по други места от крайбрежието между Каварна и Шабла. Не е съвсем ясно чии са тези гробове. Датирани са от периода III-VII в. Част от тях са християнски, с врязани в каменните им основи кръстове, докато върху други, явно езически, личат изображения на бича глава. „Скалните гробници са ползвани многократно от различни народи – потвърждава Александър Минчев от Варненския археологически музей. – Най-ранните вероятно са тракийски, но има и римски, както и късноантични. Възможно е някои от тях да са сарматски – като откритите напоследък в Добруджа типични за сарматите погребални шахти.” Археоложката Бони Петрунова, която изследва района на Калиакра и Чиракман, също смята, че част от загадъчните погребения са сарматски, но добавя: „Повечето са византийски, от ІV-VІ в. Има обаче някои от VI-VII в. с ориентация север-юг, които никой специалист досега не се е осмелил да свърже с конкретен етнос. Тези от ранновизантийския период са най-често семейни. На Калиакра открихме много такива. Особено ме трогна едно погребение, при което съпругът и съпругата бяха с преплетени ръце, а върху дясното рамо на мъжа бе положено малко дете.”

Още по-загадъчно е издяланото в крайбрежните скали на „Яйлата” светилище. „Нито готите, нито сарматите са имали такива. Това край Камен бряг няма аналози в България. Не изключвам то дори да не е светилище, а антична винарна” – допуска Кузманов. Според Асен Салкин, дългогодишен научен ръководител на подводни археологически експедиции по добруджанското крайбрежие, между тайнственото скално съоръжение и намиращия се съвсем наблизо некропол не съществува връзка. Той е убеден, че става дума за тракийско светилище на Залмоксис, много по-древно от скалните гробници. „Районът е населяван в продължение на хилядолетия. В крайбрежната ивица от Калиакра до Тюленово са документирани комплекси от пещерни жилища, като в тези на „Яйлата” и „Болата” са намирани каменни оръдия на труда от 5000 г. пр.Хр.” – разкрива Салкин.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от юли 2010

Посока – Камен бряг! Неговата дива прелест се разчу през 1999 година – покрай пълното слънчево затъмнение, когато много хора се изсипаха накуп да го наблюдават именно оттам. Слава богу – той не можа да се превърне в хит за масовата публика, защото просто не става за масова консумация… Тук брегът е суров. Поглеждаш надолу от ръба на платото и дъхът ти секва. Грохотът е преизподен, гледката е величествена, скалите са стръмни, шуплести, побелели от разбита морска пяна… До каменните плочи в ниското се слиза по опасна стръмна пътечка, а и там е само за опитни гмурци и плувци, защото който не познава “стъпките” за влизане и излизане от морето, може да бъде блъснат и пребит от удара на вълните в скалата. При по-спокойно време пишман-плувците, слезли до долу, могат да се плацикат в “джакузи”-то – обграден от скали и постоянно заливащи го вълни миниатюрен “басейн”. Не и в дни като този обаче…

Жегата горе, на платото, обикновено е изнурителна, а пейзажът се състои от оскъдна степна растителност, тръни, див чесън, камъняк и гущери – в противовес – омайното, недосегаемо синьо долу, в ниското… Около “Огънчето”- младежи, палатки, самари, китарен звън… На ръба на урвата – пъстро облечени кришнари, бръснати глави, дълги, шарени роби… Разпръснати тук-таме – по един, по двама… Медитират в поза лотoс. Лежат по гръб с глави и рамене, надвесени над пропастта. Пушат. Не вдигат шум. Една от девойките, гола до кръста, с разпусната върху гърдите дълга коса свири на инструмент, наподобяващ флейта. Звукът е ефирен, замечтан и самотен. Съчетава се с грохота. Камен бряг! Това е…

До черния път, водещ към Яйлата, в края на селото – бетонна площадка с контейнер за боклук. Няма да видите и един фас по платото. Хората, които идват тук, каквито и откачалки да са, знаят къде се намира контейнерът и за какво е поставен!

За обяд отмаряме в кръчмата. Няма да казвам коя от общо двете в селото, за да не й правя реклама. Те – хората, които си ходят на Камен бряг – знаят коя… Най-вкусната рибена чорба! А не е като да не съм опитвала вкусна рибена чорба през последните дни… Защото, ако съм пропуснала да отбележа, в кръчмите из община Каварна (градския плаж, с.Българево, Дълбока и др.) се приготвя страхотна рибена чорба. Навсякъде с характерно подправена саламурика, която освен задължителните лющян(дивисил бел.ред), чесън и лют червен пипер, може да съдържа още един господ знае какви тайни и незнайни подправки… Е, тази в Камен бряг е направо забележителна! И чорбата (приготвя се от пресен, дребен улов, поне няколко различни вида), и саламуриката – притежава вълшебен аромат, за който подозирам дивия чесън из платото… Слушаме Ерик Клептън и Гари Мур, търкаме уморени телеса върху покрити със селски черги пейки под потънал в зеленина навес, наслаждаваме се на пъстра цветна градина, в компанията на още няколко маси – млади хора, гмуркачи – спортисти по подводен риболов, авантюристи, дрипави романтици, мечтатели на средна възраст като нас… Шарено. Камен бряг.

Може да се разказва още много – за Калиакра, Дълбока, Русалка, Яйлата, Топола…, за антична и средновековна история, за третото Българско царство…, но това е работа за историците. Аз ще завърша с хората. Типични добруджанци, работливи, търпеливи, отдадени на земята и на труда си. Близостта с морето не ги е покварила, защото за тях то е просто един от обектите на труда им. Тук не вирее типичното за курортите печалбарство. Кръчмите са народни, храната е вкусна и истинска, а да си турист не означава нищо по-специално – чувстваш се просто като човек сред хора, а не като обект на алчен курортен бизнес.

Септемврийски звезди обсипват небето. Нощният влак София – Варна леко ни полюшва докато се опитвам да събера сили за предстоящия ден. Върховете на дърветата се обагрят в златисто предвещавайки топлия ден. Скоро ще бъдем във Варна. Пътуваме към Тюленово.

Искаме да видим морето и скалите, прословутите места за Джулай морнинг.
От Каварна хващаме автобус за Шабла, тъй като се оказва че автобус до Камен бряг и Тюленово директен няма. Пред нас се ширва дружелюбното Добруджанско поле, а вятърните мелници меланхолично отмерват поривите на вятъра.

Митко като горд млад инженер обяснява как действат вятърните мелници и че държавата плаща допълнително пари, за да се изкупува токa, произведен от тях. Раздрънкато бусче ни оставя в началото на малко селце и оттук ни предстоят десетина километра пеша до морският бряг и Тюленово.
Вървим си ние, аз си пея, той ме имитира и ни е весело на душите. Небето ни се въси с меки топли облаци и леко ръми. Мирише на мокра прах, пръст от полето и морска сол.

Решаваме да си спрем някоя кола, защото скоро ще се смрачи. Единствената кола, която се задава, ни спира и се оказва пълна с румънци катерачи, вегетарианци и растафари. Качват ни в колата и на развален английски предлагат грозде и обясняват, че са чули за скалите на Тюленово и Камен бряг от техни приятели катерачи. Живеят в дупки в самата скала в спалните си чували и вечер се приспиват от прибоя.

Веселата групичка ни оставя досами брега, откъдето ни посочват тревистата пътечка по която да стигнем до Камен бряг. По-късно един пътешественик ни разказва как по тази пътечка е стигал неведнъж нос Калиакра и после минавал по Емине – Ком(наобратно Laughing).

Стигам до ръба на скалата и дъхът ми спира. Далече долу вълните се разбиват в черноморската скала, и така докъдето погледът ти стигне. Няма как да слезеш до долу, толкова е могъщо и страховито.

Тръгваме по пътеката, която се вие по линията на крайморската скала. На няколко места се виждат опънати палатки. Стигаме даже до най-голямото “находище” на петрол у нас – едно варелче от което едва прокапва черното злато. За да си го представите – вдясно – равно голо поле с треволяци тук-там и някое и друго оголено дръвче. Зад него – разкошен залез. Вляво – пропаст и кънтящо море някъде далече долу.
По средата на пътеката точно между Тюленово и Камен бряг откриваме дупка в земята, от която се влиза в цял “апартамент” в скалата. И на други места срещаме такива скали, обитаеми от отшелници и авантюристи през лятото, но това тук си е цял уреден дом. Има си стълба, за да слезем до него, отделни дупки стигащи до няколко метра навътре в скалата и следи от огнища, остатъци от свещи по стените и чубрица и сол оставени за бъдещо ползване. И от четирите стени едната е морето. Гърмящо, упояващо, разкошно. Каква романтика и необичайно живеене предлага този скален дом!
Завидях на хората живели тук.

Почти се е стъмнило и звездите са безброй пъти повече отколкото в града. Като че някой е разпръснал пудра захар върху боровинков сироп. Една бабка ни приютява за през ноща срещу 24 лева плюс мекици за закуска. Чиста стая, пълна със спомени от детството на деца и внуци, не идвали насам от месеци. Рано ни е още да спим обаче. Отиваме до “огънчето” – от естествения природен газ, извиращ от земята, са прекарали тръба и се получава естествено огнище, което гори постоянно.

Там срещаме и Пътешественика. Съжителства си там с Философа с палатки на разстояние на 50 метра една от друга и си е там вече половин лято. В началото ни гледа неодобрително, но после се разприказва. Разказва как обича да пътува, ама хипарски, на стоп, и е обиколил Европа и половин Азия. Може и да не е вярно, но ми дава якето си и прави боб пред очите ни. Разказва ни за живота си и си и готви сръчно и старателно. Носи си и си ди плеър и си слуша една странна музика, малко като индийско кънтри. Хубаво е. Идва и Философа (студент по философия в Софийския) и разправя как не му се прибира в София сред хората. Но, трябвало да се връща. Бил 40 дни тук вече, къпе се в морето, купува си продукти от селяните. И двамата ловят риби и раци с харпуни. Шашнах се. Работя по 8 часа на компютър на ден, живея в друг свят. Като че ли…

Огънчето било преместено от ръба на скалата, където било преди, защото имало немалко смъртни случаи на подпийнали мераклии за барбекю. Надгробни плочи отбелязват и местата откъдето нещастни влюбени са се хвърлили. На едно място момичето пада без да иска, момчето се хвърля след нея няколко дни по-късно. Хапнахме от боба (много вкусен).

В Камен Бряг има две кръчми и нито едната не ми хареса, някак, не бяха вкусни. Кашкавал пане и подобни. Странно… по нататък ни казаха, че има ферма за миди, но гастрономическите изживявания не ни бяха и цел.
Сутринта ме боли навсякъде от пружиненото легло което делим с Митко. Кога станах толкова изнежена? Като дете нямах проблем да спя на пружинено легло, беше си като в лодка.

От сутринта се усеща, че денят ще е горещ. Закусваме мекиците, вкусни и мазни. Градината на бабата пращи от тежки домати, а асмата се е надвесила над масата и ни примамва със сянката и гроздовете си.
По-късно тръгваме пеш към резервата Яйлата, на километър пеш от селото. Километър, но тежко се диша под горещото слънце, близо обяд е. Асфалта се е нажежил и с пустото поле което ни заобикаля се чувствам като накрай света. Спира, да ни вземе младеж, летуващ на Албена, скучно му било там и решил да се поразтъпче. В колата му се чувствам като в българските филми от осемдесетте – моряшката му шапка, дрънкулките по огедалото за обратно виждане. Радвам се че се намери кой да ни вземе.

Яйлата е резерват. Има си входна такса и картички. Има си древна римска крепост и винарна. Но най-важното – има невероятни гледки и нудистки плаж, скътан между скалите. За да стигнем до долу, се пързаляме и катерим по скали и камънаци. Няколко, печащи се долу, ни правят компания. Хората лежат по големи каменни плочи. Събличам се и аз, да се къпя, но ми се вижда твърде страховито да вляза във водата. Просто си седим с Митко на две малки скали, стърчащи над водата, боли ме от ръбовете им и си ме залива детинско удоволствие като ме застигне някоя вълна. Голо момиче се бореше с вълните и най-накрая успя да се изкатери по хлъзгавите скали. Докато се чудя как не я страх, виждам гмуркачите в далечината. Скачат от 5 метрова скала и плуват навътре. Завиждам им за смелостта, но съм и доволна съм от малката си скала.

След плажа с мъка се отделих от красотата на брега. Купих си буркан мед и хапвайки от него, размишлявах. Чакаше ни дълъг път назад. Усещането че съм се докоснала към нещо огромно и различно дълго не ме напусна. Животът на хората от Тюленово и Камен бряг изглежда така нормален, и все пак отблясъците на морето се усещат навсякъде – и в дворовете, и по улиците и в лицата на старите хора. И все пак, искаше ми се вече да си ида вкъщи. Страшно място като от легенда.

В Камен бряг морето е общо взето трудно достъпно. Пясъчни плажове няма, но затова пък скали колкото искаш. Намират се и смелчаци, които да скачат от 10-15 метра височина.

Това е “хотелската част” с основна характерна особеност – “самонастаняване” Намирате си достатъчно голяма ниша в скалите и сте готови. Само трябва да сте се подготвили с прясна вода, която е кът, и с осветление Ние спахме тук:

Търсихме точно тази ниша, но в тъмното, без да имаме съвсем ясна представа къде се намира. Имахме само един челник, с който да цепим мрака. Когато най-накрая след няколко проби и грешки се озовахме пред входа й, се радвахме все едно сме си вкъщи след дълъг път.

Къпането с не-морска вода става в съседното село – Тюленово, където насред полето има няколко големи неподвижни цистерни, служили навремето за добив на нефт. В момента от тях тече топла минерална вода. Освен на сяра, водата здраво си мирише на нафта, ама на никого не му прави впечатление. Е, не бих пробвал да пия от нея.

За малко да забравя – толкова много звезди, колкото видях на Камен бряг, съм виждал само в Рила и Пирин. Любителите на метеоритите и пожеланията също ще останат доволни

Текст и Снимки – Димо ( dimodi.com)