Едвин Сугарев представи на публиката новата си книга „Стихове от Камен бряг”

На 7 юни 2010  Едвин Сугарев представи на публиката новата си книга „Стихове от Камен бряг”. Премиерата се състоя в Националната библиотека в София. За книгата говори Елка Димитрова, а стихове от нея чете дъщерята на автора – Тея Сугарева.

БРЕГЪТ  МОСТ

Тук гледах, дишах, наслаждавах се на чайките,
тук плувах нощем, пих, тук любих толкова момичета,
тук каменните плажове и тъй категоричните скали ме
омагьосваха,
тъй както те ме омагьосват и сега –
и този бряг е мост, той е единственото крехко свързване

с онзи,
който бях преди
двадесет и няколко години.

Не случайно започваме представянето на книгата на Едвин Сугарев с едно от неговите произведения от „Стихове от Камен бряг“. Познаваме автора от времето на бурните стачки и политически сътресения в България, когато той беше във вихъра на събитията. Неуморен, вдъхновен, дръзновен и с остри език и мисъл, Едвин Сугарев е останал непроменен въпреки отминалите повече от двадесет години.  Но сега е прибавил към този портрет философска мъдрост, задълбочен поглед върху личността и околните, особена мекота на изказа.

ЧЕРТА

И никога не ще измерим себе си,
додето се измерваме с неща,
които знаци са и сенки, не убежища,
и има някаква измислена черта
помежду мен и онзи камък там, а също тъй
помежду мен и Бога,
помежду мене и небето,
помежду мене и вселената,
помежду мене и отвъдното,
помежду мене и смъртта.

Позволяваме си да цитираме в сайта неговите стихове от последната му книга, представена в Националната библиотека, защото Едвин Сугарев е особен поет, изменящ се и издигащ се все повече към върховете на онази поезия, която четеш в усамотение и която разбираш от пръв поглед.

НЕ, НЕ  РАЗБИРАТ

Научих се да бъда сам,
но другите не се научиха
да понасят самотата ми.

Все идват при мен,
побутват ме с пръст
и дълго, много дълго ми говорят,
преди да си заминат, неразбиращо
повдигайки рамене.

По материали на Националната библиотека

Коментирай